Начало: Дунав, чието име и база наследява настоящият клуб, е създаден на 16 февруари 1949 г. – след обединение на физкултурните дружества Динамо (1944 г.), Локомотив (учредено през 1930 г. като ЖСК) и Русенец (1947 г.).

Имена: Дунав (през 1949 г.), Торпедо (от 1949 до 1957 г.), Дунав (от 1957 до 1997 г.), Дунав-Раковски (1997 г. – след обединение с Раковски), Дунав’98 (от 1998 г. – след възстановяване на самостоятелността си и обединение с Приста от квартал Средна кула), ПФК Дунав (от 1999 г. – след обединение с новоучредения ОФК Дунав’56; съществува до 2004 г.), ФК Дунав (от 5 август 2003 г. – след обединение на спортно-техническите ръководства и състезателите на Локомотив 2001 и Левски 2000). През 2011 г. ФК Дунав прекратява своето съществуване. Година по-рано за пореден път в Русе е учреден нов футболен клуб, носещ популярното име Дунав, като към него е добавена и годината 2010.

Клубни цветове: син и бял.

Прозвище: „драконите”

Клубни върхове:
четвърто място в “А” група: 1974/75 г. (като Дунав).
финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на Съветската армия – 1961/62 г. (като Дунав).
носител на Купата на Аматьорската футболна лига: 2003/04 г. (като ФК Дунав).
32-финалист в турнира за Купата на УЕФА: 1975/76 г. (като Дунав).

Отборът е създаден през 2009 г. с името Мастер. Още в първата си година, ФК Мастер спечели първенството в Южната Б областна група без да загуби нито една среща и придобива правото да се състезава в А областна група. От сезон 2010/2011 ФК Мастер използва детският отбор на град Българово, който играе от името на бургаския клуб в първенството на областната група. В отбора през сезон 2010/2011 се състезават известни футболисти като Стефан Трайков, Пламен Крумов, Тодор Киселичков и Стоян Ненов.

На 19 юни 2011 г. в баража за влизане във „В“ група, Мастер побеждава Родопи (Момчилград) с 7:1.[1] През сезон 2013/2014 старши треньор на отбора става бившият футболист на бургаския Черноморец, както и на Славия, Ангел Стойков. Мастер завършва на второ място, но печели място в „Б“ група поради отказването на Бенковски (Бяла).[2] На 19 юни 2014 г., БФС потвърждава отказа на Бенковски (Бяла) и изпраща официална покана към Мастер да заеме неговото място.

На 22 юни 2014 г. Мастер приема поканата, а ръководството заявява, че името на отбора се променя на ПФК Бургас както и клубните цветове от червено и бяло на синьо и бяло, в символика с цветовете на град Бургас. Мартин Бошнаков се оттегля от поста президент, но остава в ръководството на тима, където влизат още Руси Гочев и Тодор Райков.

Успехи:

шампион на България: 2003/04 г.

шесто място във вечната ранглиста на “А” група (от 2000 до 2003 г. – Висша професионална футболна лига).

носител на Суперкупата на България: 2004/05 г.

4 пъти финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на Съветската армия – 1959/60, 1970/71 и 1981/82 г., както и през 2012 г.

носител на Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир): 1982/83 г. (като Локомотив).
два пъти осминафиналист в турнира за Купата на панаирните градове: предшественик на турнира за Купата на УЕФА – 1963/64 и 1964/65 г.

Клубът е създаден под името ЖСК – Железничарски спортен клуб. През 1944 г. ЖСК се обединява с Левски (Пловдив) в ЖСК-Левски.

В края на 1945 г. ЖСК възстановява самостоятелността си, но вече под името Локомотив. През 1946 клубът е обединен със СП 45 (обединение на старите градски клубове Спортклуб и Парчевич) под името Славия. През 1948 г. към него е присъединен и друг местен клуб – Петър Ченгелов в резултат, на което се появава Славия-Ченгелов.

Името Локомотив е възстановено през 1949 г. Впоследствие клубът става част от ДСО Торпедо, обединяващ спортистите от системата на транспорта и тежката промишленост. През 1951 г. от ДСО Торпедо се обособява ДСО Локомотив. През 1957 г. в Локомотив се влива Септември (Пд). През 2001 г. изпадналия в „Б“ група Локомотив (Пд) се обединява с Велбъжд (Кн) и по този начин се завръща в „А“ група.

Успехи:

• 2 пъти шампион на България – 1929, 1967
• 2 пъти вицешампион – 1963, 1986
• 12 бронзов медалист – 1930 (3 място), 1943 (3 място), 1957, 1961, 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1992, 1993, 1994
• 2 пъти носител на Националната купа – 1962, 1981
• 9 пъти финалист за Националната купа – 1947, 1956, 1963, 1964, 1984, 1991, 1993, 1995, 2014
• Носител на Балканската клубна купа – 1972
• Носител на купа „Тримонциум“ – 1943, 1984, 1987, 1989
• Градски първенец на Пловдив – 1926, 1927, 1928, 1929, 1930, 1936, 1939
• Областен Първенец – 1929, 1936, 1945, 1947

 

Ботев Пловдив е най-старият съществуващ български футболен клуб . Основан е на 12 март 1912 година от възпитаници на Пловдивската мъжка гимназия и Католическия колеж „Св. Августин“. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 година. Първият председател на Управителния съвет на клуба е Стоян Иванов Пухтев.

През различни периоди с Ботев (Пд) са се слели различни спортни клубове като Мусала (1922), Шипка (1944), Стефан Кираджиев (1947) и ДСО Червено знаме Пловдив (1957).
През 1947 г. Ботев се обединява със Спортния клуб на Пловдивския гарнизон и фактически добива армейски статут.
Най-голямото сливане е през 1967 г., когато Ботев фактически поглъща други два пловдивски клуба Спартак и Академик под името Армейско Физкултурно Дружество (АФД) Тракия. През 1985 г. от АФД Тракия се обособява ФК Тракия. През 1989 г. клубът възстановява традиционното си име Ботев.

Названия:

Ботев, ДНВ (1949-1951), ДНА (1952-1955), СК Народна армия (1956), СКНА-Ботев (1957), Ботев (1957-1967), Тракия (от 25 юли 1967 г. до 1989). Цветовете на клуба са жълто и черно, а прякора на отбора е „канарчетата“.

Отборът играе мачовете си на стадион „Христо Ботев“ (Колежа) с капацитет 22 000 места.

Рекордьор на клуба с 447 мача и 194 гола в „А“ група е Динко Дерменджиев.
Успехи:

Шампион на България – 2 пъти (1929, 1967 г.)
Носител на националната купа (1962 г. като Купа на съветската армия)
Носител на Балканската купа (1972 г.)
Сезони в „А“ група: от 1951 до 1953, от 1955 до 2000/01 и от 2002/2003 до 2003/2004.

Участия в евротурнирите: КЕШ – 2 пъти, КНК – 3 пъти, 9 пъти
Най-големи успехи в Европа: четвъртфиналист за КНК (1962/63)