Успехи:

7 пъти шампион на България: 1928, 1930, 1936, 1938/39, 1941, 1943 и 1995/96 г.

11 пъти носител на Националната купа: 4 пъти на Царската купа – 1928, 1930, 1936 и 1943 г. (в качеството си на държавен първенец), 6 пъти на Купата на Съветската армия – 1952 (като Ударник), 1962/63, 1963/64, 1965/66, 1974/75, 1979/80 г. и един път на Купата на България – 1995/96 г.

полуфиналист в турнира за Купата на националните купи: 1966/67 г.

два пъти носител на Балканската клубна купа: 1986 и 1988 г.

трето място във вечната ранглиста на “А” група (от 2000 до 2003 г. – Висша професионална футболна лига)

Футболен клуб „Славия“ е най-старото спортно дружество в България. Той е основан на 10.IV.1913 година от обединението на кварталните клубове „Развитие“ (1909) и „Ботев“ (1910). През различните години носи имената: „Славия’45“ (1945), „Строител“ (1949-1950), „Ударник“ (1950-1957) и „ЖСК-Славия“ (1968-1970). За пръв председател е избран Димитър Благоев (Пальо).

„Славия“ е първият български отбор класирал се на полуфинал в европейски клубен турнир – през сезона 1966/1967 за Купата на Националните Купи срещу „Рейнджърс“ (Глазгоу).

Първият мач на „Славия“ се провежда на 11.VIII.1913 година срещу „Савата“ – 1:0 – голмайстор Борис Шаранков в следния състав: Стефан Лалов, Павел Грозданов (Пальо), Илия Георгиев, Емануил Гешев (Манчо), Тодор Калканджиев (Джон), Фердинанд Михайлов, Георги Григоров (Фурланата), Борис Шаранков (Шаро), Димитър Благоев (Пальо), Стефан Чумпалов (Чумпала) и Асен Бранджев.

През 1927 г. „Славия“ е първия роден футболен отбор предприел турне в Западна Европа – в Италия, където играе четири мача, печели три от тях:

срещу „Наполи“- 7:0 и 3:2, срещу „Рома“ – 2:1 и губи срещу сборен отбор на „Лацио“ и „Рома“ – 4:5. Вестник „Имперо“ пише: „Българскят тим „Славия“ направи сюрприз на римската публика, така както уругвайският „Насионал“ преди три години. С право можем да наречем този тим „европейски уругвайци“.

Успехи: 

шампион на България (1986)
2 пъти носител на Купата на България (2010, 2013)
бронзов медалист (1972)
осмо място във вечната ранглиста на “А” група
4 пъти финалист в турнира за Националната купа (1967/68, 1972/73, 1978/79 и 1979/80)
носител на Суперкупата на България: 2013
финалист за Суперкупата на България: 2010
1/4-финалист в турнира за Купата на носителите на националните купи(1974)                                                                                      

1/8-финалист за КНК (1980)

1/8-финалист за Купата на УЕФА(1973)                                                                                                                             

4 пъти носител на Балканската клубна купа (1968, 1969, 1982, 1984)

През първата половина на ХХ век в Стара Загора същестуват редица футболни клубове – Верея (впоследствие Рекорд), Бенковски, Траяна, Ураган, Борислав. За пръв път името Бероя се появава на бял свят през 1924 г. след обединение на Рекорд и Борислав. Следват редица промени, сливания и закривания на клубове. В началото на 40-те години в града функционират само Траяна и ЖСК – Железничарски спортен клуб. През 1945 г. ЖСК е преименуван на Локомотив. През 1947 г. е създанен нов клуб Левски, който би трябвало да обединява всички останали клубове в Стара Загора. През април 1949 г. Локомотив и Левски са обединени под името Шипка. В края на годината обаче са създадени няколко Доброволни спортни организации (ДСО) на производствен принцип, най-голямата от които е Ударник. През 1957 три ДСО Ударник, СКНА и Спартак образуват ДФС Ботев. На 19 март 1959 г. Ботев се обединява с Локомотив под името Берое. През 1999 г. изпадналия в окръжните групи Берое се обединява с Олимпик (Тетевен) под името Олимпик-Берое, а през 2000 г. възстановява традиционното име Берое.

През 2010 г. отборът постига най-големия си успех през новия век, след като печели турнира за Купата на България (1:0 срещу Черноморец-Поморие)

Названия: Верея, Рекорд (от 1920 г.), Борислав, Бероя, Траяна, Светослав (от 1925 г.), ЖСК (от 1945 г.Локомотив), Септември, Левски (от 1947 г. след обединение на Септември с Антон Югов), Шипка (след обединение на Локомотив и Левски), в периода 1949-1957 клубът е разделен на няколко ДСО (Торпедо, Динамо, Строител, Ударник, Спартак, Червено знаме), след 1957 г. Ботев и Локомотив, Берое (от 19 март 1959 г. след обединение на Ботев и Локомотив), Олимпик-Берое (1999), Берое

Национално първенство

Шампион на България (26 пъти): 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009

Второ място (30 пъти): 1925, 1929, 1940, 1943, 1948, 1956, 1958, 1960, 1961, 1964, 1966, 1969, 1971, 1972, 1975, 1976, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1992, 1996, 1999, 2003, 2004, 2005, 2008, 2011, 2013

Трето място (9 пъти): 1951, 1957, 1959, 1962, 1967, 1978, 1980, 2010, 2012

Национална купа

Носител (26 пъти): 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959, 1967, 1970, 1971, 1976, 1977, 1979, 1982, 1984, 1986, 1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003, 2005, 2007

Финалист (10 пъти): 1953, 1965, 1969, 1974, 1985, 1987, 1988, 1996, 1997, 2013

Дубъл

Златен дубъл (13 пъти): 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1970, 1977, 1979, 1984, 1994, 2000, 2002, 2007

Суперкупа на България

Носител (3 пъти): 2005, 2007, 2009

Финалист (1 път): 2006

Първенство на София

Първо място (11 пъти): 1923, 1924, 1925, 1929, 1933, 1937, 1942, 1943, 1945, 1946, 1948

Второ място (7 пъти): 1922, 1926, 1927, 1928, 1931, 1932, 1947

Трето място (2 пъти): 1930, 1944

Купа на Съветската армия (когато вече не е национална купа)

Носител (3 пъти): 1984, 1987, 1988

Купа Улпия Сердика

Носител (4 пъти): 1926, 1930, 1931, 1932

Финалист (1 път): 1928

Eвропейски клубни турнири

Купа на Носителите на Купи (1/4-финал – 3 пъти): 1970, 1977, 1987

Купа на УЕФА (1/4-финал – 2 пъти): 1976, 2006

Шампионска лига (класиране в групите – 1 път): 2007

Успехи:

осмо място в “А” група: 2007/08 г. полуфиналист в турнира за Националната купа: 2010/2011 4 пъти четвъртфиналист в турнира за Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на България – 2002/03 г. (като Македонска слава), 2004/05 и 2005/06 г. (като Пирин 1922) и 2007/08 г. финалист в турнира през сезон 2008/2009 (загуба с 0:3 от Литекс)

Клубът възниква под името на Македонска слава след обединение на благоевградските Илинден (1922) и ФК Македония (1924). През 1948 г. е присъединен към новоучреденото физкултурно дружество Юлий Дерменджиев и преустановява самостоятелното си съществуване. Възстановен е отново през 2000 г. отново под името Македонската слава. През 2003 г. премества седалището си в град Симитли. През юли миналата година се преименува на Пирин 1922 и премества седалището си в Благоевград.

Успехи:

Носител на Купата на България за сезон 2014/2015

Носител на Суперкупата на България за 2015 г.

седмо място във вечната ранглиста на “А” група (от 2000 до 2003 г. – Висша професионална футболна лига).

трето място в “А” група: 1953 г. (като ВМС) и 2009 г.

два пъти финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на България – 2005/06 и 2007/08 г.

финалист в турнира за Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир): 1984/85 (като ФСФД Черно море) и 1987/88 г.

През 1909г. български студенти от университета в Истанбул формират футболен клуб „13“, наименуван така заради общия брой на членовете – тринадесет. В края на академичната година студентите се връщат в София и техният клуб се установява в столицата. Скоро след това е основан „Спортист“ – Варна. Със „Славия“ и „Левски“ това са най-старите клубове в България“.

На 24 май 1914г. „Спортист“ се обединява със създаденото на 3 март 1913 г. дружество „Галата“, преименувано по предложение на учителя Карел Шкорпил на старото име на река Камчия – „Тича“. Новото дружество се преорганизира в ученическо спортно-туристическо дружество „Река Тича“, а от 21 януари 1919 г. се нарича само „Тича“. Черноморци зачитат за година на създаването на клуба си 1909 г. – годината на създаването на най-стария предшественик на „Черно море“ – „Спортист“.

След Втората Световна Война футболът в страната се превръща в самостоятелно, зависещо единствено от волята на деятелите и състезателите си явление. Въпреки това, чрез обединените клубове „Тича“ и „Владислав“ под името „ТВ-45“, а по-късно „Ботев“ и „Черно море“, играта продължава да владее сърцата на привържениците и да откроява безспорни футболни дарования.

През 1949 г. „Ботев“ е шести в класирането, а неговият нападател Недко Недев е голмайстор на страната с 12 точни попадения. През 1953 г. играчите на „BMC“ се отсрамват пред своите предци и в лют спор със столичните състави печелят бронзовите медали в първенството на националната първа дивизия.

Десет години по-късно отборът е преименуван в „Черно море“, с което име футболният клуб прекрачва и  прага на XXI век. По това време треньорът Иван Моканов селекционира и подготвя стабилен състав, който в 12 поредни шампионата само три пъти се класира във втората половина на таблиците. Този отбор носи на Варна и международна слава, тъй като се състезава в евротурнирите. Пред майсторството на черноморци прекланят глава именити съперници като „Шефил Уензди“, „Бешикташ“, „Аякс“, „Нотингам“, „Дарби Каунти“, „Селта“, „Цървена звезда“.

Всичките успехи се дължат на детско-юношеската школа на клуба, в която през годините вещите откриватели на таланти Атанас Аврамов-Кафето и Димитър Димитров – Клечо извеждат десетки футболни дарования до мъжкия тим и националния отбор.

Последните години от миналото столетие и първите от новото не са от най-радостните за черноморци. Преходът от ведомствен към клуб с граждански и професионален статут е мъчителен. Съществуването на клуба е често под въпрос. Мнозина се опитвт да изведат отбора от тежкото положение, но с почти нищожен успех.  Истинските промени и възраждането на клуба започват с поемането на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува „Черно Море“ в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успяват да го изведе от „блатото“.

„Черно море“ влиза в новото хилядолетие в компанията на отборите от елитната ни футболна група. Перспективата е отборът да заемe подобаващо място във футболния живот на страната и Европа, което да отговаря на 90-годишната славна история на клуба и на завета на няколко поколения треньори, състезатели и деятели,

През 2003г. гибелта на един от най-силните благодеятели на варненския клуб – Илия Павлов, изправя отбора пред нова криза. Продадени са почти всички футболисти и статуквото на „моряците“ отново е под въпроси. Обединените усилия на шефа на Надзорния съвет Петър Пасев и община Варна предотвратяват пълния крах. Варненският бизнесмен Христо Велков, получава безплатно акциите на клуба с произтичащите от това права и задължения, но не успява да се справи с поетата отговорност.

Дълговете и несигурното ново управление водят до инфарктни колебания в живота на най-стария български футболен клуб. Варненци са изправени пред поредното голямо изпитание. В тази тежка ситуация ПФК „Черно море“ повече от година брои своите истински приятели и доброжелатели.

От тежката криза отново ги избавя община Варна. Кметът на морската столица Кирил Йорданов на два пъти призовава варненската общественост да се притече на помощ на футболния клуб, а и сам се ангажира с непрекъснати срещи с бизнесмени в търсене на изход от продължителната криза.

През октомври 2003 г. местният бизнесмен Красен Кралев поема тежката отговорност да ръководи и спасява черноморският отбор. През 2004 г. Кралев стабилизира финансовото състояние в клуба, след като привлеча за основен акционер корпорацията „Химимпорт“, чиито две компании Армеец и Централна Кооперативна Банка станаха основни спонсори на ПФК „Черно Море“.

Успешният дебют като старши треньор на една от легендарните рожби на школата на клуба Илиян Илиев и отличното представяне на отбора през сезон 2004-2005 дават надежда, че ръководството на най-стария български клуб е намерило вярната посока.

Черно море продължава с добрите си изяви и с постоянното си представяне в турнира за Купата на България. „Моряците“ стигат до два финала за Купата на България, като губят първият път от ЦСКА през 2006г., а през 2008 падат от Литекс. През 2015 г. варненци печелят за първи път трофея в турнира след победа срещу Левски във финала. През август същата година те ликуват и със Суперкупата на страната след успех срещу шампиона Лудогорец.

Успехи:

девето място в “А” група: 1995/96 г.

полуфиналист в турнира за Националната купа: 1994/95 г.

В Монтана (от декември 1891 до март 1945 г. – Фердинанд, от 1945 до януари 1993 г. – Михайловград) през отделни периоди са съществували различни футболни отбори. До 1946 г. най-известен от тях е Ботев (първоначално – Ботев 22). След 1944 г. стартират поредица от реформи. На 10 февруари 1946 г. Ботев, заедно с Юнак и Спартак, формират физкултурно дружество ЮБС 45 (Юнак-Ботев-Спартак 45). На 20 март 1947 г. ЮБС 45 то е обединено с работническо физкултурно дружество „Аврам Стоянов“, туристически клон Пъстрина и местната колоездачна и мото организация, под името „Христо Михайлов“. През есента на 1949 г. следват нови промени. В града започват да се обособяват доброволни спортни организации на ведомствен принцип, най-известна от които е Септември (1953 г.). През 1957 г. те са обединени в ДФС Септемврийска слава. В 1985 г. на негова основа се образува ФК Септемврийска слава, който през 1990 г. приема името Монтана. Рекордьор на отбора с 364 мача и 157 гола е Боян Гергов.

През сезон 2008-2009 отборът печели промоция за висшата лига, където се завръща след 12 години отсъствие. Това е четвърти сезон в най-горната дивизия за Монтана.

Успехи:

Пет пъти шампион на България – 2012, 2013, 2014, 2015, 2016 г.

Два пъти носител на Купата на България – 2012 г. и 2014 г.

Носител на Суперкупата на България за 2012 и 2014 г.

История:

ФК Лудогорец е футболен отбор от град Разград. Основан през 1947 г. от сливането на Ботев (1920), Бели Лом, Бенковски, Вихър и Левски. Дългогодишен участник в „Б“ група. Цветовете на клуба са бяло-зелени. Играе мачовете си на Градския стадион в Разград.

Полуфиналист за купата на Съветската армия през 1983 г., когато губи от Доростол (Силистра) след продължения и дузпи. През сезон 1998/99 г. постига най-големия си успех като е на крачка от влизане в „А“ група като завършва шести под името Антибиотик-Лудогорец. От 2003 г. се състезава под името ФК Лудогорец-2003 в Североизточната „В“ група. През сезон 2005-2006 г. изпада от Североизточната „В“ група и отбора е разформирован. Слива се с Разград 2000 и играе под това име.

През юли 2010 си връща името Лудогорец. Първият голям успех в своята история Лудогорец записва през май 2012 г., когато за първи път става шампион на България и печели Купата на България.

През 2013 и 2014 г. разградчани отново триумфират със златните медали и стават едва третия тим след ЦСКА и Левски с три поредни титли. През 2014 г. Лудогорец взима втора в своята история Купа на България.

През сезон 2013/2014 г. Лудогорец достига до 1/8 финал в Лига Европа. През есента на 2014 г. те отстраняват Стяуа и влизат в групите на Шампионската лига. Там те записват четири точки в група с Реал Мадрид, Ливърпул и Базел.

Победата с 1:0 срещу Базел през ноември 2014 г. е първи успех за български тим в най-престижния европейски клубен турнир.

През пролетта на 2015 г. Лудогорец печели за четвърти пореден път титлата на страната.

С най-много мачове за отбора е Младен Ангелов с 243 мача, а с най-много голове е Захари Минчев с 62 гола.

ФК Локомотив е български футболен клуб, основан през 1932 г. като ЖСК (Железничарски спортен клуб). Сегашното си име носи от 1945 г. Клубът се счита за продължител на традициите на футбола в Горна Оряховица и приемник на Левски (1922 г.). През годините след 1945 г. в него са се вляли други горнооряховски отбори като „Червено знаме“, „Торпедо“ и „Никола Петров“.

Най-големият успех на Локомотив (Горна Оряховица) датира от 1987 г. Тогава в турнира за Купата на България отборът достига до полуфинал, където отпада в един мач на неутрален терен от Левски (София) след 2:0. През 1947 г. в турнира за Купата на Съветската армия отборът достига до полуфинал, където отпада от Левски (София) в два мача – 0:5 в София и 2:2 в Горна Оряховица. По това време Купата на България все още не е учредена и Купата на Съветската армия е най-популярнят турнир. Впоследствие Левски печели купата на финала.

През 1963 г. Локомотив (Горна Оряховица) печели първенството на Северна „Б“ група и влиза за пръв път в елита, където остава само за един сезон. Следват 24 години в „златната среда“ на „Б“ група и едва през сезон 1986/87 горнооряховските „железничари“ завършват на второ място с право на промоция в „А“ група. В майсторската група Локомотив (Горна Оряховица) записва осем последователни сезона като най-доброто класиране са три осми места през сезони 1989/90, 1990/91 и 1993/94. Под ръководството на треньора Никола Велков през сезон 1993/94 за известно време Локомотив (Горна Оряховица) оглавява класирането в „А“ група и е сочен за хит на първенството. В крайна сметка парата е изпусната и отборът остава осми в крайното класиране.

Следва началото на една жестока и продължителна финансова криза, която предизвиква напускането на Велков и колективна оставка на цялото ръководство на клуба. За няколко години тимът се свлича до Северозападна „В“ РФГ, където дори за един сезон изпада и играе в регионалната група.

През 1991/92 год. Локомотив (ГО) участва в групите на Интертото. Там след велики мачове с отборите на Локомотив (София), Рапид (Букурещ) и Арджеш (Питещи) отборът на Локомотив (ГО) завършва на първо място. След преминаването на тази група в следващия кръг Локо срещна силния тогава руски отбор Ротор (Волгоград). Мачът в Горна Оряховица завършва при резултат 1:1, а в Русия Локомотив (ГО) отпада след поражение с 2:0. На следващата година Ротор (Волгоград) отстранява Манчестър Юнайтед, още в 1 кръг на УЕФА.