Успехи:

девето място в “А” група: 1995/96 г.

полуфиналист в турнира за Националната купа: 1994/95 г.

В Монтана (от декември 1891 до март 1945 г. – Фердинанд, от 1945 до януари 1993 г. – Михайловград) през отделни периоди са съществували различни футболни отбори. До 1946 г. най-известен от тях е Ботев (първоначално – Ботев 22). След 1944 г. стартират поредица от реформи. На 10 февруари 1946 г. Ботев, заедно с Юнак и Спартак, формират физкултурно дружество ЮБС 45 (Юнак-Ботев-Спартак 45). На 20 март 1947 г. ЮБС 45 то е обединено с работническо физкултурно дружество „Аврам Стоянов“, туристически клон Пъстрина и местната колоездачна и мото организация, под името „Христо Михайлов“. През есента на 1949 г. следват нови промени. В града започват да се обособяват доброволни спортни организации на ведомствен принцип, най-известна от които е Септември (1953 г.). През 1957 г. те са обединени в ДФС Септемврийска слава. В 1985 г. на негова основа се образува ФК Септемврийска слава, който през 1990 г. приема името Монтана. Рекордьор на отбора с 364 мача и 157 гола е Боян Гергов.

През сезон 2008-2009 отборът печели промоция за висшата лига, където се завръща след 12 години отсъствие. Това е четвърти сезон в най-горната дивизия за Монтана.

Успехи:

Пет пъти шампион на България – 2012, 2013, 2014, 2015, 2016 г.

Два пъти носител на Купата на България – 2012 г. и 2014 г.

Носител на Суперкупата на България за 2012 и 2014 г.

История:

ФК Лудогорец е футболен отбор от град Разград. Основан през 1947 г. от сливането на Ботев (1920), Бели Лом, Бенковски, Вихър и Левски. Дългогодишен участник в „Б“ група. Цветовете на клуба са бяло-зелени. Играе мачовете си на Градския стадион в Разград.

Полуфиналист за купата на Съветската армия през 1983 г., когато губи от Доростол (Силистра) след продължения и дузпи. През сезон 1998/99 г. постига най-големия си успех като е на крачка от влизане в „А“ група като завършва шести под името Антибиотик-Лудогорец. От 2003 г. се състезава под името ФК Лудогорец-2003 в Североизточната „В“ група. През сезон 2005-2006 г. изпада от Североизточната „В“ група и отбора е разформирован. Слива се с Разград 2000 и играе под това име.

През юли 2010 си връща името Лудогорец. Първият голям успех в своята история Лудогорец записва през май 2012 г., когато за първи път става шампион на България и печели Купата на България.

През 2013 и 2014 г. разградчани отново триумфират със златните медали и стават едва третия тим след ЦСКА и Левски с три поредни титли. През 2014 г. Лудогорец взима втора в своята история Купа на България.

През сезон 2013/2014 г. Лудогорец достига до 1/8 финал в Лига Европа. През есента на 2014 г. те отстраняват Стяуа и влизат в групите на Шампионската лига. Там те записват четири точки в група с Реал Мадрид, Ливърпул и Базел.

Победата с 1:0 срещу Базел през ноември 2014 г. е първи успех за български тим в най-престижния европейски клубен турнир.

През пролетта на 2015 г. Лудогорец печели за четвърти пореден път титлата на страната.

С най-много мачове за отбора е Младен Ангелов с 243 мача, а с най-много голове е Захари Минчев с 62 гола.

ФК Локомотив е български футболен клуб, основан през 1932 г. като ЖСК (Железничарски спортен клуб). Сегашното си име носи от 1945 г. Клубът се счита за продължител на традициите на футбола в Горна Оряховица и приемник на Левски (1922 г.). През годините след 1945 г. в него са се вляли други горнооряховски отбори като „Червено знаме“, „Торпедо“ и „Никола Петров“.

Най-големият успех на Локомотив (Горна Оряховица) датира от 1987 г. Тогава в турнира за Купата на България отборът достига до полуфинал, където отпада в един мач на неутрален терен от Левски (София) след 2:0. През 1947 г. в турнира за Купата на Съветската армия отборът достига до полуфинал, където отпада от Левски (София) в два мача – 0:5 в София и 2:2 в Горна Оряховица. По това време Купата на България все още не е учредена и Купата на Съветската армия е най-популярнят турнир. Впоследствие Левски печели купата на финала.

През 1963 г. Локомотив (Горна Оряховица) печели първенството на Северна „Б“ група и влиза за пръв път в елита, където остава само за един сезон. Следват 24 години в „златната среда“ на „Б“ група и едва през сезон 1986/87 горнооряховските „железничари“ завършват на второ място с право на промоция в „А“ група. В майсторската група Локомотив (Горна Оряховица) записва осем последователни сезона като най-доброто класиране са три осми места през сезони 1989/90, 1990/91 и 1993/94. Под ръководството на треньора Никола Велков през сезон 1993/94 за известно време Локомотив (Горна Оряховица) оглавява класирането в „А“ група и е сочен за хит на първенството. В крайна сметка парата е изпусната и отборът остава осми в крайното класиране.

Следва началото на една жестока и продължителна финансова криза, която предизвиква напускането на Велков и колективна оставка на цялото ръководство на клуба. За няколко години тимът се свлича до Северозападна „В“ РФГ, където дори за един сезон изпада и играе в регионалната група.

През 1991/92 год. Локомотив (ГО) участва в групите на Интертото. Там след велики мачове с отборите на Локомотив (София), Рапид (Букурещ) и Арджеш (Питещи) отборът на Локомотив (ГО) завършва на първо място. След преминаването на тази група в следващия кръг Локо срещна силния тогава руски отбор Ротор (Волгоград). Мачът в Горна Оряховица завършва при резултат 1:1, а в Русия Локомотив (ГО) отпада след поражение с 2:0. На следващата година Ротор (Волгоград) отстранява Манчестър Юнайтед, още в 1 кръг на УЕФА.

Начало: Дунав, чието име и база наследява настоящият клуб, е създаден на 16 февруари 1949 г. – след обединение на физкултурните дружества Динамо (1944 г.), Локомотив (учредено през 1930 г. като ЖСК) и Русенец (1947 г.).

Имена: Дунав (през 1949 г.), Торпедо (от 1949 до 1957 г.), Дунав (от 1957 до 1997 г.), Дунав-Раковски (1997 г. – след обединение с Раковски), Дунав’98 (от 1998 г. – след възстановяване на самостоятелността си и обединение с Приста от квартал Средна кула), ПФК Дунав (от 1999 г. – след обединение с новоучредения ОФК Дунав’56; съществува до 2004 г.), ФК Дунав (от 5 август 2003 г. – след обединение на спортно-техническите ръководства и състезателите на Локомотив 2001 и Левски 2000). През 2011 г. ФК Дунав прекратява своето съществуване. Година по-рано за пореден път в Русе е учреден нов футболен клуб, носещ популярното име Дунав, като към него е добавена и годината 2010.

Клубни цветове: син и бял.

Прозвище: „драконите”

Клубни върхове:
четвърто място в “А” група: 1974/75 г. (като Дунав).
финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на Съветската армия – 1961/62 г. (като Дунав).
носител на Купата на Аматьорската футболна лига: 2003/04 г. (като ФК Дунав).
32-финалист в турнира за Купата на УЕФА: 1975/76 г. (като Дунав).

Отборът е създаден през 2009 г. с името Мастер. Още в първата си година, ФК Мастер спечели първенството в Южната Б областна група без да загуби нито една среща и придобива правото да се състезава в А областна група. От сезон 2010/2011 ФК Мастер използва детският отбор на град Българово, който играе от името на бургаския клуб в първенството на областната група. В отбора през сезон 2010/2011 се състезават известни футболисти като Стефан Трайков, Пламен Крумов, Тодор Киселичков и Стоян Ненов.

На 19 юни 2011 г. в баража за влизане във „В“ група, Мастер побеждава Родопи (Момчилград) с 7:1.[1] През сезон 2013/2014 старши треньор на отбора става бившият футболист на бургаския Черноморец, както и на Славия, Ангел Стойков. Мастер завършва на второ място, но печели място в „Б“ група поради отказването на Бенковски (Бяла).[2] На 19 юни 2014 г., БФС потвърждава отказа на Бенковски (Бяла) и изпраща официална покана към Мастер да заеме неговото място.

На 22 юни 2014 г. Мастер приема поканата, а ръководството заявява, че името на отбора се променя на ПФК Бургас както и клубните цветове от червено и бяло на синьо и бяло, в символика с цветовете на град Бургас. Мартин Бошнаков се оттегля от поста президент, но остава в ръководството на тима, където влизат още Руси Гочев и Тодор Райков.

Успехи:

шампион на България: 2003/04 г.

шесто място във вечната ранглиста на “А” група (от 2000 до 2003 г. – Висша професионална футболна лига).

носител на Суперкупата на България: 2004/05 г.

4 пъти финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на Съветската армия – 1959/60, 1970/71 и 1981/82 г., както и през 2012 г.

носител на Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир): 1982/83 г. (като Локомотив).
два пъти осминафиналист в турнира за Купата на панаирните градове: предшественик на турнира за Купата на УЕФА – 1963/64 и 1964/65 г.

Клубът е създаден под името ЖСК – Железничарски спортен клуб. През 1944 г. ЖСК се обединява с Левски (Пловдив) в ЖСК-Левски.

В края на 1945 г. ЖСК възстановява самостоятелността си, но вече под името Локомотив. През 1946 клубът е обединен със СП 45 (обединение на старите градски клубове Спортклуб и Парчевич) под името Славия. През 1948 г. към него е присъединен и друг местен клуб – Петър Ченгелов в резултат, на което се появава Славия-Ченгелов.

Името Локомотив е възстановено през 1949 г. Впоследствие клубът става част от ДСО Торпедо, обединяващ спортистите от системата на транспорта и тежката промишленост. През 1951 г. от ДСО Торпедо се обособява ДСО Локомотив. През 1957 г. в Локомотив се влива Септември (Пд). През 2001 г. изпадналия в „Б“ група Локомотив (Пд) се обединява с Велбъжд (Кн) и по този начин се завръща в „А“ група.

Успехи:

• 2 пъти шампион на България – 1929, 1967
• 2 пъти вицешампион – 1963, 1986
• 12 бронзов медалист – 1930 (3 място), 1943 (3 място), 1957, 1961, 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1992, 1993, 1994
• 2 пъти носител на Националната купа – 1962, 1981
• 9 пъти финалист за Националната купа – 1947, 1956, 1963, 1964, 1984, 1991, 1993, 1995, 2014
• Носител на Балканската клубна купа – 1972
• Носител на купа „Тримонциум“ – 1943, 1984, 1987, 1989
• Градски първенец на Пловдив – 1926, 1927, 1928, 1929, 1930, 1936, 1939
• Областен Първенец – 1929, 1936, 1945, 1947

 

Ботев Пловдив е най-старият съществуващ български футболен клуб . Основан е на 12 март 1912 година от възпитаници на Пловдивската мъжка гимназия и Католическия колеж „Св. Августин“. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 година. Първият председател на Управителния съвет на клуба е Стоян Иванов Пухтев.

През различни периоди с Ботев (Пд) са се слели различни спортни клубове като Мусала (1922), Шипка (1944), Стефан Кираджиев (1947) и ДСО Червено знаме Пловдив (1957).
През 1947 г. Ботев се обединява със Спортния клуб на Пловдивския гарнизон и фактически добива армейски статут.
Най-голямото сливане е през 1967 г., когато Ботев фактически поглъща други два пловдивски клуба Спартак и Академик под името Армейско Физкултурно Дружество (АФД) Тракия. През 1985 г. от АФД Тракия се обособява ФК Тракия. През 1989 г. клубът възстановява традиционното си име Ботев.

Названия:

Ботев, ДНВ (1949-1951), ДНА (1952-1955), СК Народна армия (1956), СКНА-Ботев (1957), Ботев (1957-1967), Тракия (от 25 юли 1967 г. до 1989). Цветовете на клуба са жълто и черно, а прякора на отбора е „канарчетата“.

Отборът играе мачовете си на стадион „Христо Ботев“ (Колежа) с капацитет 22 000 места.

Рекордьор на клуба с 447 мача и 194 гола в „А“ група е Динко Дерменджиев.
Успехи:

Шампион на България – 2 пъти (1929, 1967 г.)
Носител на националната купа (1962 г. като Купа на съветската армия)
Носител на Балканската купа (1972 г.)
Сезони в „А“ група: от 1951 до 1953, от 1955 до 2000/01 и от 2002/2003 до 2003/2004.

Участия в евротурнирите: КЕШ – 2 пъти, КНК – 3 пъти, 9 пъти
Най-големи успехи в Европа: четвъртфиналист за КНК (1962/63)