Черно море

Успехи:

Носител на Купата на България за сезон 2014/2015

Носител на Суперкупата на България за 2015 г.

седмо място във вечната ранглиста на “А” група (от 2000 до 2003 г. – Висша професионална футболна лига).

трето място в “А” група: 1953 г. (като ВМС) и 2009 г.

два пъти финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на България – 2005/06 и 2007/08 г.

финалист в турнира за Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир): 1984/85 (като ФСФД Черно море) и 1987/88 г.

През 1909г. български студенти от университета в Истанбул формират футболен клуб „13“, наименуван така заради общия брой на членовете – тринадесет. В края на академичната година студентите се връщат в София и техният клуб се установява в столицата. Скоро след това е основан „Спортист“ – Варна. Със „Славия“ и „Левски“ това са най-старите клубове в България“.

На 24 май 1914г. „Спортист“ се обединява със създаденото на 3 март 1913 г. дружество „Галата“, преименувано по предложение на учителя Карел Шкорпил на старото име на река Камчия – „Тича“. Новото дружество се преорганизира в ученическо спортно-туристическо дружество „Река Тича“, а от 21 януари 1919 г. се нарича само „Тича“. Черноморци зачитат за година на създаването на клуба си 1909 г. – годината на създаването на най-стария предшественик на „Черно море“ – „Спортист“.

След Втората Световна Война футболът в страната се превръща в самостоятелно, зависещо единствено от волята на деятелите и състезателите си явление. Въпреки това, чрез обединените клубове „Тича“ и „Владислав“ под името „ТВ-45“, а по-късно „Ботев“ и „Черно море“, играта продължава да владее сърцата на привържениците и да откроява безспорни футболни дарования.

През 1949 г. „Ботев“ е шести в класирането, а неговият нападател Недко Недев е голмайстор на страната с 12 точни попадения. През 1953 г. играчите на „BMC“ се отсрамват пред своите предци и в лют спор със столичните състави печелят бронзовите медали в първенството на националната първа дивизия.

Десет години по-късно отборът е преименуван в „Черно море“, с което име футболният клуб прекрачва и  прага на XXI век. По това време треньорът Иван Моканов селекционира и подготвя стабилен състав, който в 12 поредни шампионата само три пъти се класира във втората половина на таблиците. Този отбор носи на Варна и международна слава, тъй като се състезава в евротурнирите. Пред майсторството на черноморци прекланят глава именити съперници като „Шефил Уензди“, „Бешикташ“, „Аякс“, „Нотингам“, „Дарби Каунти“, „Селта“, „Цървена звезда“.

Всичките успехи се дължат на детско-юношеската школа на клуба, в която през годините вещите откриватели на таланти Атанас Аврамов-Кафето и Димитър Димитров – Клечо извеждат десетки футболни дарования до мъжкия тим и националния отбор.

Последните години от миналото столетие и първите от новото не са от най-радостните за черноморци. Преходът от ведомствен към клуб с граждански и професионален статут е мъчителен. Съществуването на клуба е често под въпрос. Мнозина се опитвт да изведат отбора от тежкото положение, но с почти нищожен успех.  Истинските промени и възраждането на клуба започват с поемането на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува „Черно Море“ в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успяват да го изведе от „блатото“.

„Черно море“ влиза в новото хилядолетие в компанията на отборите от елитната ни футболна група. Перспективата е отборът да заемe подобаващо място във футболния живот на страната и Европа, което да отговаря на 90-годишната славна история на клуба и на завета на няколко поколения треньори, състезатели и деятели,

През 2003г. гибелта на един от най-силните благодеятели на варненския клуб – Илия Павлов, изправя отбора пред нова криза. Продадени са почти всички футболисти и статуквото на „моряците“ отново е под въпроси. Обединените усилия на шефа на Надзорния съвет Петър Пасев и община Варна предотвратяват пълния крах. Варненският бизнесмен Христо Велков, получава безплатно акциите на клуба с произтичащите от това права и задължения, но не успява да се справи с поетата отговорност.

Дълговете и несигурното ново управление водят до инфарктни колебания в живота на най-стария български футболен клуб. Варненци са изправени пред поредното голямо изпитание. В тази тежка ситуация ПФК „Черно море“ повече от година брои своите истински приятели и доброжелатели.

От тежката криза отново ги избавя община Варна. Кметът на морската столица Кирил Йорданов на два пъти призовава варненската общественост да се притече на помощ на футболния клуб, а и сам се ангажира с непрекъснати срещи с бизнесмени в търсене на изход от продължителната криза.

През октомври 2003 г. местният бизнесмен Красен Кралев поема тежката отговорност да ръководи и спасява черноморският отбор. През 2004 г. Кралев стабилизира финансовото състояние в клуба, след като привлеча за основен акционер корпорацията „Химимпорт“, чиито две компании Армеец и Централна Кооперативна Банка станаха основни спонсори на ПФК „Черно Море“.

Успешният дебют като старши треньор на една от легендарните рожби на школата на клуба Илиян Илиев и отличното представяне на отбора през сезон 2004-2005 дават надежда, че ръководството на най-стария български клуб е намерило вярната посока.

Черно море продължава с добрите си изяви и с постоянното си представяне в турнира за Купата на България. „Моряците“ стигат до два финала за Купата на България, като губят първият път от ЦСКА през 2006г., а през 2008 падат от Литекс. През 2015 г. варненци печелят за първи път трофея в турнира след победа срещу Левски във финала. През август същата година те ликуват и със Суперкупата на страната след успех срещу шампиона Лудогорец.