Славия

Успехи:

7 пъти шампион на България: 1928, 1930, 1936, 1938/39, 1941, 1943 и 1995/96 г.

11 пъти носител на Националната купа: 4 пъти на Царската купа – 1928, 1930, 1936 и 1943 г. (в качеството си на държавен първенец), 6 пъти на Купата на Съветската армия – 1952 (като Ударник), 1962/63, 1963/64, 1965/66, 1974/75, 1979/80 г. и един път на Купата на България – 1995/96 г.

полуфиналист в турнира за Купата на националните купи: 1966/67 г.

два пъти носител на Балканската клубна купа: 1986 и 1988 г.

трето място във вечната ранглиста на “А” група (от 2000 до 2003 г. – Висша професионална футболна лига)

Футболен клуб „Славия“ е най-старото спортно дружество в България. Той е основан на 10.IV.1913 година от обединението на кварталните клубове „Развитие“ (1909) и „Ботев“ (1910). През различните години носи имената: „Славия’45“ (1945), „Строител“ (1949-1950), „Ударник“ (1950-1957) и „ЖСК-Славия“ (1968-1970). За пръв председател е избран Димитър Благоев (Пальо).

„Славия“ е първият български отбор класирал се на полуфинал в европейски клубен турнир – през сезона 1966/1967 за Купата на Националните Купи срещу „Рейнджърс“ (Глазгоу).

Първият мач на „Славия“ се провежда на 11.VIII.1913 година срещу „Савата“ – 1:0 – голмайстор Борис Шаранков в следния състав: Стефан Лалов, Павел Грозданов (Пальо), Илия Георгиев, Емануил Гешев (Манчо), Тодор Калканджиев (Джон), Фердинанд Михайлов, Георги Григоров (Фурланата), Борис Шаранков (Шаро), Димитър Благоев (Пальо), Стефан Чумпалов (Чумпала) и Асен Бранджев.

През 1927 г. „Славия“ е първия роден футболен отбор предприел турне в Западна Европа – в Италия, където играе четири мача, печели три от тях:

срещу „Наполи“- 7:0 и 3:2, срещу „Рома“ – 2:1 и губи срещу сборен отбор на „Лацио“ и „Рома“ – 4:5. Вестник „Имперо“ пише: „Българскят тим „Славия“ направи сюрприз на римската публика, така както уругвайският „Насионал“ преди три години. С право можем да наречем този тим „европейски уругвайци“.